Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

 

                                       30.03.2016г.               гр.Малко Търново

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновкият районен съд                                   граждански състав

На    двадесет и трети март                  две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    Председател:ЧАНКО ПЕТКОВ

 

секретар М.Д.,

като разгледа докладваното от съдия Петков гр.д. № 5 по описа на РС-Малко Търново за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Предявен е от ищците Т.В.Н. с ЕГН:**********, с адрес: ***, И.В.П. с ЕГН:**********, с адрес: ***, З** Д.Н., ЕЕН:**********, с адрес ***, В.Д.Ц. с ЕЕН:**********, с адрес: ***, П.М.К. с ЕГН:**********, с адрес: ***, К.Д. Ц** с ЕГН:**********, с адрес: ***, М.М.К. с ЕГН:**********,***  против ответника ОБЩИНА МАЛКО ТЪРНОВО, ул. „Малкотърновска комуна № 3 – положителен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК , вр.чл. 79, ал. 1 от ЗС с който да се приеме по отношение на община Малко Търново, че Т.В.Н.; И.В.П.; , З** Д.Н.; В.Д.Ц.; П.М.К.; К.Д. Ц**; М.М.К. са собственици по наследство от починалия им  баща и дядо **, на основание давностно владение продължило, повече от 30 години на дворно място с площ от **., находящо се в град Малко Търново. Съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №**. на изпълнителния директор на АГКК, имота попада извън регулацията на град Малко Търново и съставлява поземлен имот с идентификатор **, в местността **”, с трайно предназначение на територията: земеделска земя и трайно предназначение: друг вид нива.

 

 

 

    Ищците твърдят,че са собственици  по наследство оставено от баща им и дядо им ** и давностно владение продължило повече от 30 години на дворно място с площ от **., находящо се в град Малко Търново. Съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №**. на изпълнителния директор на АГКК, имота попада извън регулацията на град Малко Търново и съставлява поземлен имот с идентификатор **, в местността **”, с трайно предназначение на територията: земеделска земя и трайно предназначение: друг вид нива.

        След смъртта на баща си на **. имота продължили да го ползват, стопанисват и поддържат единствено неговите наследници.Заявяват,че никой няма претенции за имота.Твърдят,че имота никога не е бил одържавяван и внасян в ТКЗС. В този смисъл абсолютно неправилно и незаконосъобразно същият е определен като земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и предоставен по този ред в собственост на община Малко Търново.

           

Молят съда, да постанови решение, с което да се приеме по отношение на община Малко Търново, че те наследниците са  собственици на дворно място с площ от **., находящо се в град Малко Търново. Съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №**. на изпълнителния директор на АГКК, имота попада извън регулацията на град Малко Търново и съставлява поземлен имот с идентификатор **, в местността **”, с трайно предназначение на територията: земеделска земя и трайно предназначение: друг вид нива.

В законоустановения срок на **.ответника е депозирал писмен отговор с който не оспорва предявеният иск като заявява,че Община М.Търново никога не е имала претенции към процесния имот.

 

        Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

 По искане на ищеца по делото бе допуснат до разпит св.- ** ,който заявява:”Познавам ищците от 40г.Имота е около декар,ограден,има постройки за животни.Имота продължава да се стопанисва от наследниците на ** и **,както и ,че никой няма претенции за имота.Никога имота не е включван в ТКЗС.”

 

 Вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза дава заключение, : „Имот с пл.№** по плана на гр.Малко Търново ,извън регулацията попада в имот ** и е идентичен с него.,както и ,че имота е записан  като „земя по чл.19 от ЗСПЗЗ”.Същият може да бъде възстановен, тъй като реално съществува извън регулацията.”

 

  При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е  с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание изтекла в полза на ищците придобивна давност. Искът е допустим и основателен. 

Съгласно чл. 68 ал. 1 от Закона за собствеността владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. А според чл. 79 ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Придобиването на имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да се свои. Изискването за спокойно и явно владение касаят начина на придобиването му и наличието на демонстриране спрямо други собственици, т.е. владението не следва да е установено насилствено или тайно. По делото липсват доказателства за предприети такива действия, които водят до прекъсване на давността, съгласно чл. 114 от ЗЗД приложим и за придобивната давност. Както самото владение, така и съгласието на бившия владелец, може да се доказва със свидетели. Възможно е да е създадена и писмена документация, но тя сочи само за началния момент на владението. Безспорно е установено от свидетеля по делото, че  ищците след смъртта на баща им - **. продължили да ползват, стопанисват и поддържат имота единствено те. Достатъчно е владението да е продължило повече от десет години. В настоящия случай се установи необезпокоявано владение на процесния имот от 1986г. видно от разписния списък. От изложените факти и обстоятелства се налага извода, че ищците са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот на основание изтекла 10 годишна придобивна давност, като през този период единствено те владеят процесния имот несмущавани и необезпокоявани от никого.

Поради което и съвсем неоснователно същият е определен като земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и предоставен по този ред в собственост на община Малко Търново

При този изход на делото доколкото тъй като няма искане от страна на ищеца за заплащане  на направените от него разноски, съдът не следва  да се произнесе по въпроса за разноските.

Мотивиран от горното съдът

 

 

Р  Е Ш  И  :

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Малко Търново, ул. „Малкотърновска комуна № 3  че Т.В.Н. с ЕГН:**********, с адрес: ***, И.В.П. с ЕГН:**********, с адрес: ***, З** Д.Н., ЕЕН:**********, с адрес ***, В.Д.Ц. с ЕЕН:**********, с адрес: ***, П.М.К. с ЕГН:**********, с адрес: ***, К.Д. Ц** с ЕГН:**********, с адрес: ***, М.М.К. с ЕГН:**********,***  са собственици на дворно място с площ от ** извън регулацията на град Малко Търново и съставлява поземлен имот с идентификатор **, в местността **”, с трайно предназначение на територията: земеделска земя.

        

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: