Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                             гр.Малко Търново,                        02.12.2011г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета  година в състав:

 

                                                                  Председател: Мария Москова

Секретар М.Д.,

като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 4 по описа за 2011 г.на РС-Малко Търново, за да се произнесе, взе предвид следно:

 

            Производството е образувано по искова молба, уточнена в първото по делото с.з., от Д.И.К. с ЕГН **********,*** чрез адв. Г.В.К. *** с адрес за призоваване: гр.** ул.”**, тел: **, с която са предявени в условията на обективно и кумулативно съединяване искове против Застрахователна компания” ЛЕВ ИНС ”- АД,  със седалище и адрес на управлението му гр.София-1407, район ”Красно село”,бул.”Черни връх” № 51Д, ЕИК 121130788 и при условията на евентуалност  против А.Д.А. ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата в размер на 10 000 /десет хиляди / лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на причинените й средни телесни повреди, изразяващи се в изгаряния на дясното стъпало с достатъчна обширна площ и степен на изгаряне, което е довело до трайно затруднение на движението на долния й десен крайник за срок над два месеца и разстройство на здравето й, временно опасно за живота й, както и изгаряне на лявата й ръка, довело до трайно затруднение на движението й за срок повече от месец и половина, претърпените от нея  душевни болки от уплахата и стреса в резултат на внезапно възникналото ПТП, както и сумата в размер на 474.75 лв. / четиристотин седемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва в размер на законната върху присъденото обезщетение по петитума за времето от 0**. до датата на предявяването на исковата молба, както и законната лихва върху същата главница от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумите, както и направените от нея съдебноделоводни разноски.

         С определение  № **., постановено в з.с. заседание, съдът на основание чл.232 от ГПК е прекратил произвоството по предявения иск при условията на евентуалност спрямо втория ответник А.Д.А. ***, поради оттеглянето му с нарочна молба от ищцата. Определението не е обжалвано и след влизането му в сила,съдът по искане на ответника, направено в законоустановения срок при условията на евентуалност с писмения отговор, и на основание чл.219 ал.1 от ГПК с определение № **., постановено в з.с, заседание,  е  конституирал А.Д.А. ***, като трето лице помагач на страната на ответника Застрахователна компания” ЛЕВ ИНС ”-АД.

         Предмет на настоящото производство са предявените в условията на обективно съединяване искове спрямо ЗК „Лев Инс” АД – гр. София с правно основание по чл. 226, ал.1 от КЗ вр. чл.223 от КЗ и чл.86 ал.1 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 0**. около 21.10 часа на главен път І-9 на километър 249, на около 200 метра преди бензиностанция „Петрол” по посока на движението гр.** –гр.**, А.Д.А. с ЕГН **********,***,  управлявайки в пияно състояние лек автомобил ** със съгласието на собственика му С.Д. ***, е нарушил правилата за движение, в резултат на което е причинил ПТП със спрелия поради авария лек автомобил „**. Твърди, че от допуснатото ПТП като пряка и непосредствена последица са й нанесени средни телесни повреди, изразяващи се в изгаряния на дясното стъпало с достатъчна обширна площ и степен на изгаряне, което е довело до трайно затруднение на движението на долния й десен крайник за срок над два месеца и разстройство на здравето й, временно опасно за живота й, както и изгаряне на лявата й ръка, довело до трайно затруднение на движението й за срок повече от месец и половина. Твърди , че по случая е било образувано наказателно производство против А.  Д.А. за престъпление по чл.343 ал.3 алт.1 б.”а”, алт.2 вр. чл. 342 ал.1 от НК, което е приключило със споразумение по НОХД № **. по описа на Сливенския военен съд. Излагат се доводи относно силата на цитираното споразумение по отношение на гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от престъпното деяние по въпросите извършено ли е това деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Твърди, че между собственика на лекия автомобил **  и ответното застрахователно дружество има валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за периода от **., обективиран в застрахователна полица № ** от **. и тъй като водачът А.А. е управлявал посоченото МПС на законно основание - със съгласието на неговия собственик, то същият притежава качеството на застраховано лице по смисъла на чл.257 ал.2 от КЗ, а самата тя –качеството на увредено лице по смисъла на чл.265 ал.2 вр. ал.1 от КЗ. Ищцата твърди, че в резултат на описаните телесни повреди, е претърпяла силни физически болки за период повече от два месеца и освен това до края на живота си е принудена да търпи тежкия особено за една жена душевен дискомфорт от останалите завинаги по тялото й белези от изгарянията, като тези неимуществени вреди ищцата оценя на 10 000 / десет хиляди / лева. С протоколно определение, постановено в с.з. на 21.09.2011г., съдът е приел направеното по реда на чл.143 от ГПК допълване на исковата молба в частта й относно фактическите основания, от които произтича претенцията й за неимуществени вреди, с претърпените от ищцата душевни болки от уплахата и стреса в резултат на внезапно възникналото ПТП.

Ответното дружество с подадения писмен отговор оспорва изцяло исковата претенция за обезвреда на неимуществени вреди, както по основание, така и по размер, като излага подробни доводи и съображения. Оспорва основанието и интереса на ищцата от предявения иск, както и всички твърдения, изложени в ИМ : по отношение на настъпилото ПТП от 0**. и по отношение на обстоятелствата, при които е реализирано, механизма на ПТП-то, наличието на причинно-следствена връзка между ПТП-то и твърдяните неимуществени вреди, възникнали в резултат на същото, вида, характера и интезитета на уврежданията, проведеното лечение и здравния статус на ищцата след настъпването на произшествието и към настоящия момент. Оспорва и твърдението за изключителната вина на водача А.Д.А. за настъпването на твърдяните вреди, като се навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като се поддържа, че същата се е намирала върху платното за движение и не на определеното за целта място в качеството й на пешеходец. Твърди  наличие на съпричиняване на сочения вредоносен резултат от страна на трето, неучастващо по делото лице, а именно – ** – водач на л.а.”** , изразило се в неизместване на авариралото МПС извън пътното платно, както и необозначаването му със светлоотразителен триъгълник. Оспорва и размера на предявения иск като прекомерен и несправедлив. Ответното дружество оспорва и предявения акцесорен иск за лихва за забава предвид аргументите, които е изложил относно главния иск, като оспорва и началния момент, от който се твърди че е изпаднало в забава. С подаването на писмения отговор, ответникът е направил и възражение за прихващане на сумата от 40.80 лева срещу размера на определеното обезщетение, представляваща стойността на дължимата и неплатена четвърта вноска от застрахователната премия по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите № **., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2010г. до датата на окончателното плащане. Ангажира доказателства.

         След като извърши преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със влязло в законна сила  споразумение от  **. по НОХД № **. по описа на Сливенският военен съд, наличието на което се установява от приложеното наказателно дело, А.Д.А. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 0**. около 21.00 часа на главен път І-9 на километър 249, на около 200 метра преди бензиностанция „Петрол” по посока на движението гр.** –гр.** , управлявал  лек автомобил марка **” с рег.№ **, собственост на С.Д.Д.  с ЕГН ********** ***, в пияно състояние  с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 2.35 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № **. на БНТЛ при ОД МВР-**,  нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, в чл.20 ал.1 от ЗДвП и в чл.20 ал.2 от ЗДвП,  движейки се с несъобразена с конкретните условия на видимост скорост– в тъмната част на денонощието не бил в състояние да намали скоростта и  в случай на необходимост да спре пред препятствие, което се явява опасност за движението - спрелия поради авария вдясно от пътното платно със включени аварийни светлини лек автомобил марка **” с рег.№ **, в резултат на което е причинил по непредпазливост средни телесни повреди  на стоящата пред и попаднала под автомобила**” - Д.И.К. с ЕГН **********,***, изразяващи се   в изгаряния на дясното стъпало с достатъчна обширна площ и степен на изгаряне, което е довело до трайно затруднение на движението на долния й десен крайник за срок над два месеца и разстройство на здравето й, временно опасно за живота й, както и изгаряне на лявата й ръка, довело до трайно затруднение на движението й за срок повече от месец и половина, поради което и на основание чл.343 ал.3 алт.1 буква „а” алт.2 вр. ал.1 във вр.чл.342 ал.1 от НК във връска с чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години. Видно от посоченото споразумение, и материалите по наказателното дело образувано във Военен съд –Сливен, в наказателното производство не са били предявени и респективно не са били уважавани граждански искове от ищцата по настоящото дело и по делото не са представени доказателства за изплащането на такива от застрахователя – ответник в настоящото производство.

От показанията на разпитаният в с.з. свидетел Д** С** –се установява, че познава ищцата от 10 години  като  весел човек, съвестен и безупречен служител, тъй като от последните 4 години е и работодател на същата. Също така се установява, че след ПТП-то, при което са й били причинени средни телесни повреди, ищцата  изпитва страх- не спи нощно време, сънува катастрофата и се събужда от кошмари, изпитва емоционално страдание от останалите белези от изгарянията особено тези по лявата й ръка  – не облича дрехи без ръкав, за да не се виждат белезите,  изпитва душевен дискомфорт – вече не била весела и усмихната, на моменти започнала да забравя и да гледа унесено в една точка.

Съдът кредитира показанията на св.С** като безпротиворечиви както вътрешно, така и помежду си. Показанията му се базират на преки впечатления, от които се обосновава достоверността им досежно живота и емоционалното състояние на ищцата след  ПТП-то, при което е пострадала, и които сочат на високата степен на страдание и мъка в емоционален и душевен аспект след претърпените от ищцата средни телесни повреди и силни физически болки и страдания.

Във връзка с възражението на ответника за наличието на съпричиняване съдът намери същото за неоснователно. От назначените в хода на наказателното производство по НОХД №**. по описа на Военен съд - Сливен съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи се установява, че авариралия автомобил **”, който бил с включени аварийни светлини и спрян успоредно на пътя отчасти на банкета, като левите му гуми били на платното, бил блъснат отзад от лекия автомобил **” с рег.№ **,  управляван от А.Д.А. в пияно състояние и с несъобразена скорост.  При този сблъсък авариралият **” бил оттласнат напред и надясно на около 16 метра от мястото на сблъсъка, като намиращата се пред автомобила **” ищца била повалена на терена и  попаднала под автомобила **”, при което получила средни телесни повреди, изразяващи се в изгаряния на дясното стъпало с достатъчна обширна площ и степен на изгаряне,  което е довело до трайно затруднение на движението на долния й десен крайник за срок над два месеца и разстройство на здравето й, временно опасно за живота й, както и изгаряне на лявата й ръка, довело до трайно затруднение на движението й за срок повече от месец и половина, от ауспуховите тръби и другите нагорещени части на автомобила. В  заключението си по СМЕ вещото лице е  изяснило механизма за причиняване на посочените травми – всички в следствие на ПТП на 0**., за което А.Д.А.  е бил признат за виновен с влязлото в сила споразумение по НОХД № **. на Военен съд– гр. Сливен. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че водачът на лекия автомобил **” с рег.№ ** - А.Д.А. е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при установената скорост на движение, тъй като е имал обективната възможност да възприеме от достатъчно разстояние авариралия автомобил, но поради моментната си  субективна физическа кондиция – негативно повлияна от значителното количество алкохол в кръвта, бил с понижени възможности за зрително възприятие и реакция на възникналата опасност, поради което не е успял да реагира ефективно.

Безспорно е и се установява от представеното по делото заверено копие на полица № **, че за МПС л.а. **” с рег.№ **, собственост на С.Д.Д.  с ЕГН ********** *** , с ответното дружество е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за периода от **.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявените искове са основателни.

Правното основание на предявените искове е по чл. 226, ал. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда възможност за увредените, спрямо които застрахования е отговорен, да иска заплащане на обезщетение пряко от застрахователя. Претендираното обезщетение в размер на 10 000 лв. е за претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на причинените й средни телесни повреди, изразяващи се в изгаряния на дясното стъпало с достатъчна обширна площ и степен на изгаряне, което е довело до трайно затруднение на движението на долния й десен крайник за срок над два месеца и разстройство на здравето й, временно опасно за живота й, както и изгаряне на лявата й ръка, довело до трайно затруднение на движението й за срок повече от месец и половина, на  претърпените от ищцата душевни болки от уплахата и стреса, и на претърпения от ищцата душевен дискомфорт от останалите завинаги по тялото й белези от изгарянията, като се претендира и лихва за забава върху обезщетението, считано от момента на увреждането -0**. до 24.01.2011г. в размер на 474.75 лева /в размер на законната/,  която претенция намира своето основание в чл. 223, ал.2 от КЗ. както и законната лихва от датата на предявяването на исковата молба -24.01.2011г. до окончателното изплащане на обезщетението.

От доказателствата по делото се установява категорично, че средните телесни повреди на ищцата, изразяващи се в изгаряния на дясното стъпало с достатъчна обширна площ и степен на изгаряне, което е довело до трайно затруднение на движението на долния й десен крайник за срок над два месеца и разстройство на здравето й, временно опасно за живота й, както и изгаряне на лявата й ръка, довело до трайно затруднение на движението й за срок повече от месец и половина са настъпили в следствие на ПТП на 0**. около 21.00 часа на главен път І-9 на километър 249, на около 200 метра преди бензиностанция „Петрол” по посока на движението гр.** –гр.**, причинено от А.Д.А. с ЕГН **********, който управлявал  лек автомобил марка **” с рег.№ **, собственост на С.Д.Д.  с ЕГН ********** ***, в пияно състояние  с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 2.35 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № **. на БНТЛ при ОД МВР-**, за което водачът А.Д.А. с ЕГН ********** е бил признат за виновен с влязло в законна сила споразумение от **. по НОХД № **. по описа на Военен съд -Сливен в това, че на 0**. около 21.00 часа на главен път І-9 на километър 249, на около 200 метра преди бензиностанция „Петрол” по посока на движението гр.** –гр.** , управлявал  лек автомобил марка **” с рег.№ **, собственост на С.Д.Д.  с ЕГН ********** ***, в пияно състояние  с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 2.35 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № **. на БНТЛ при ОД МВР-**,  нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, в чл.20 ал.1 от ЗДвП и в чл.20 ал.2 от ЗДвП,  движейки се с несъобразена с конкретните условия на видимост скорост– в тъмната част на денонощието не бил в състояние да намали скоростта и  в случай на необходимост да спре пред препятствие, което се явява опасност за движението - спрелия поради авария вдясно от пътното платно със включени аварийни светлини лек автомобил марка **” с рег.№ **, в резултат на което е причинил по непредпазливост средни телесни повреди  на стоящата пред и попаднала под автомобила**” - Д.И.К. с ЕГН **********,***, изразяващи се   в изгаряния на дясното стъпало с достатъчна обширна площ и степен на изгаряне, което е довело до трайно затруднение на движението на долния й десен крайник за срок над два месеца и разстройство на здравето й, временно опасно за живота й, както и изгаряне на лявата й ръка, довело до трайно затруднение на движението й за срок повече от месец и половина, поради което и на основание чл.343 ал.3 алт.1 буква „а” алт.2 вр. ал.1 във вр.чл.342 ал.1 от НК във връзка с чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години.

За МПС, при управлението на което А.Д.А. с ЕГН **********  е причинил ПТП, и в резултат на което на ищцата са били причинени средни телесни повреди,  с ответното дружество е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за периода от **., обхващащ момента на настъпване на ПТП на 0**., при което са причинени средните телесни повреди на ищцата.

Влязлата в сила присъда, с каквато сила се ползва цитираното по-горе споразумение, е задължителна за гражданския съд при разглеждане на последиците от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца съгласно чл. 300 от ГПК.

По делото не е спорен въпроса за това, дали следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, при положение, че виновният за настъпването на ПТП съгласно влязлото в сила споразумение, не е собственик на автомобила тъй като съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от КЗ, застраховани лица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” са собственикът на автомобила и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание, т.е. всяко лице във фактическа власт на което се намира автомобила, която власт не е установена противоправно. В  настоящето производството безспорно се доказа обстоятелството, че ползването на автомобила е предоставено от собственика, което налага извода, че е налице предвиденото от разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от КЗ законно основание, от което и съгласно чл. 226, ал.1 от КЗ по предявените искове следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя – ответник по делото.

Обемът на отговорността на застрахователя, определен в разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ по сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обхваща всички преки и непосредствени вреди, за които отговаря застрахования, които увредените са претърпели, търпят и предстои да търпят в следствие на непозволеното увреждане. Съгласно чл. 223, ал. 2 от КЗ застрахователят отговаря и за дължимите лихви, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредените лица. Лихвите, които А.Д.А. , като застрахован по смисъла на чл. 257, ал. 2 от КЗ, дължи на ищцата като пострадала от ПТП съгласно разпоредбата на чл. 45 и чл. 84 от ЗЗД, следва да се определят от датата на увреждането, от който момент възниква и задължението му за заплащане на обезщетение за претърпените вреди – в случая неимуществени. Възражението на ответника, че с оглед договорната отговорност дължи лихви от момента, в който е поканен да ги заплати е неоснователно по посочените съображения, т.к. самата пострадала не е страна в застрахователното правоотношение и за нея законът не предвижда по никакъв начин задължение за уведомяване на застрахователя.

Освен обсъдените по-горе възражения на ответника по основателността на предявените искове, основните възражения и аргументи на ответника са във връзка с размера, в който се претендират обезщетенията съгласно принципа за справедливост установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Смисълът на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, която във връзка с обхвата на задължението по чл. 45 от ЗЗД цели адекватност на обезщетението с действително претърпените от увредения неимуществени вреди, Застрахователят, сключвайки договора за застраховка е поел независимо да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл единственото възражение, което застрахователят може да направи предвид договорния характер на отговорността си е, че обезщетенията в техния справедлив размер надхвърлят границите на определената в договора отговорност, каквото възражение в случая не е налице и би било неоснователно.

Предвид гореизложеното и с оглед на доказателствата по делото, установяващи претърпените от ищцата вреди съдът намира, че справедливият размер на обезщетението, което следва да получи ищцата е 10 000 лв. Този размер съдът определи, съобразявайки както момента на претърпените от нея средни телесни повреди, силните физически болки и продължителните страдания от изгарянията, преживеният страх и уплаха от внезапно настъпилото ПТП, така и обстоятелството, че неудобството от получените белези от изгарянията са се отразили негативно върху душевното състояние и психиката на ищцата. Неудобството от трайните белези по крайниците / лява ръка и десен крак/, получени от  изгарянията, несъмнено за една млада жена, каквато е ищцата, представлява  значително емоционално страдание за нея не само в отделни моменти, но и в ежедневието й както към настоящия момент, така и в бъдеще.

Предявеният иск за обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъде  уважен в посоченият по-горе размер, както и предявените акцесорни искове за лихва за забава в размер на 474.75 лева /изчислена в размер на законната/, считано от датата на увреждането 0**. до датата на предявяване на исковата молба – 24.01.2011г. и законната лихва върху обезщетението от датата на предявяването  на исковата молба -24.01.2011г. до окончателното изплащане.

Възражението на ответника, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и размерът на обезщетенията да бъде намален, поради съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, е неоснователно.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея съдебно-деловодни разноски  в размер на 919.00 лева, от които заплатена държавната такса в размер на 419.00 лева  и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС”  АД със седалище и адрес на управление гр.София, район ”Красно село”,бул.”Черни връх” № 51Д ЕИК 121130788 да заплати на Д.И.К. с ЕГН **********,*** обезщетение в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева) за причинените й неимуществени вреди от средни телесни повреди  в следствие на ПТП на 0**. на главен път І-9 на километър 249, на около 200 метра преди бензиностанция „Петрол” по посока на движението гр.** –гр.**, предизвикано от  А.Д.А. с ЕГН **********  при управлението в пияно състояние  с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 2.35 на хиляда, установено по надлежния ред на  лек автомобил марка **” с рег.№ **, собственост на С.Д.Д.  с ЕГН ********** ***,  за който към 0**. е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, заедно лихва за забава в размер на 474.75 лева (четиристотин седемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки)-изчислена в размер на законната, считано от датата на увреждането 0**. до датата на предявяване на исковата молба – 24.01.2011г. и законната лихва върху обезщетението от датата на предявяването  на исковата молба -24.01.2011г. до окончателното изплащане, както и  сумата в размер на 919.00 лева (деветстотин и деветнадесет лева), представляваща направени от ищцата съдебни разноски, от които заплатена държавната такса в размер на 419.00 лева  и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.

 

Решението е постановено при участието на А.Д.А. ЕГН ********** ***, в качеството му трето лице-помагач на страната на ответника.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-** в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               Районен съдия: