Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                                        10.03.2011 година                       Град Малко Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновският районен съд                                                                      наказателен състав

На първи март                                                                           две хиляди и единадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мария Москова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар         М.Д.

Прокурор        ……………………….

като разгледа докладваното          от        Председателя- съдия    Москова Административно-наказателно  дело       4  по описа  за    2011      година на съда,

За да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

            Образувано е по жалба на В.Ж.М., ЕГН ********** *** А против Наказателно постановление № ***. на Директора на Държавно ловно стопанство –Г***, с което за нарушение на чл.80, ал.14 от ЗГ, на основание чл.101, ал.1 от ЗГ, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление и при условията на евентуалност – да намали размера на наложената глоба до минималния размер, предвиден в закона. Не представя нови доказателства.

            Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з.

АНО-редовно призован, се представлява в с.з. от надлежно упълномощен представител – ю.к.Томова. Счита, че  жалбата е неоснователността и моли съда да потвърди атакуваното НП като законосъобразно.

            По делото в качеството им на свидетели са били разпитани актосъставителя Т. и св. М..

Съдът намира жалбата за допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес за обжалване, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-гр.Малко Търново.

            След преценка на събраните по делото писмени и устни доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            На 09.09.2010 г., жалбоподателят със собствения си товарен автомобил марка “***” с рег.№ ***  транспортирал 20 куб.м. дърва за огрев от дъб и цер от обект, находящ се в м.”***” , землището на  с.Г*** до бензиностанцията на селото, където на асфалтирания главен път чакал да бъде натоварен ТИР, извършвайки подвоз.           На същата дата, на 500 метра от табелата за край на село Г*** жалбоподателят е бил спрян за проверка от горски стражар при РДГ Бургас – актосъставителят Т., който констатирал, че нарушителят не притежава превозен билет за извозваната дървесина , както и че дървата не са маркирани с експедиционна горска марка. Актосъставителят сигнализирал органите на МВР и след тяхното пристигане веднага на място съставил на нарушителят АУАН с рег.№  *** за това, че извозва без превозен билет дървесина и АУАН с рег. № *** за това, че превозва дървесина, която е без ЕГМ.

Служебно известно е на съда, че материалите по АУАН с рег.№  *** били предадени на РП-Малко Търново, а в последствие е било образувано НАХД № 2/2011г. по описа на РС-Малко Търново с подсъдим М. за престъпление по чл. 235, ал.6, вр.ал.1 от НК.

В съставения АУАН серия З 2006 с рег. № *** констатираното нарушение, а именно – транспортиране на 20 куб.м. дърва за огрев от дъб и цер, немаркирани с ЕГМ,  е било квалифицирано като такова по чл.80, ал.14 от ЗГ. Така съставеният АУАН  е подписан от актосъставителя, свидетеля и предявен на нарушителя, който го е подписал. При съставянето на акта, нарушителят е вписал обяснения, че „Дървата не са крадени, а карам дървата от обект в м.”***” за пренатоварване на ТИР до бензиностанцията на с.Г***.”

Въз основа на така съставения акт с рег. № *** е издадено обжалваното НП №*** г., в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение по чл.80, ал.14 от ЗГ и с което на нарушителят, на основание чл.101, ал.1 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

            Малкотърновският районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и тези два акта следва да породят целените с тях правни последици. Такива биха били допуснати при неспазване на изискванията за форма и съдържание на властническите актове до степен да не могат да породят правно действие или да накърнят правото на защита на дееца.

            Жалбоподателят в жалбата си не оспорва изложената в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а съображенията на съда за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.14 от ЗГ, посочена като нарушена в акта и в обжалваното наказателно постановление, забраняват се покупко-продажбата и другите разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на обли дървени материали и дърва за горене, немаркирани с експедиционна горска марка и на фасонираните дървени материали, немаркирани с производствена марка.

Не се оспорва от жалбоподателя в жалбата му, че на 09.09.2010 г., същият е транспортирал 20 куб.м. дърва за огрев, както и че при извършената проверка същите са били без експедиционна марка - ЕГМ, каквото е изискването на закона. Съгласно разпоредбата на чл.131в, ал.1, т.3 и ал.2 от ППЗГ, преди експедиране от временен склад дървесината се маркира с експедиционна горска марка, като при дървесината за технологична преработка и при дървата за горене се поставя марка най-малко на 30 на сто от общия им обем, когато марката е във вид на метално чукче, и по една марка на всеки кубичен метър, когато марката е във вид на пластина. Маркирането по ал.1 се извършва преди транспортиране на дървесината и по начин, позволяващ контрол по време на транспорта.

Доводите на нарушителят, че не е знаел, че при транспортирането на дървесината от мястото на добива до мястото на окончателното им извозване, т.нар.”подвоз” , същата трябва да бъде с ЕГМ, са неоснователни – незнанието на закона не оправдава дееца.

С оглед на установената фактическа обстановка, съдът намира, че правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана на основание чл.101, ал.1 от ЗГ, съгласно която разпоредба който в нарушение на разпоредбите на чл.58, ал.3 и чл.80, ал.14 добива, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с немаркирани дървени материали, се наказва с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Предвид на това, че нарушителят притежава собствено транспротно средство, с което извършва транспортни услуги срещу заплащане и реализира приходи,  съдът намира, че наложеното на жалбоподателя административно наказание – глоба в размер на 200 лв., е в размер, съобразен от АНО с материалното положение на дееца, поради което обжалваното наказателно постановление и в тази му част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №*** г. на Директор ДЛС – Г***, с което за нарушение на чл.80, ал.14 от ЗГ на основание чл.101, ал.1 от ЗГ  на В.Ж.М., ЕГН ********** *** А , е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв., като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас чрез Районен съд-Малко Търново по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :