Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                                      24.02.2010 година                             гр. М**** Търново

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

М****търновският   районен    съд                                       наказателен състав

на десети февруари                                                                  две хиляди и десета година

в публичното заседание в следния състав:

Председател: Мария Москова

Секретар: М.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Москова наказателно от административен характер дело номер 3 по описа съда за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Настоящото производство е образувано е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН  по повод жалбата на А.С.А., ЕГН **********,***,  срещу наказателно постановление № ** от 09.12.2009 год., издадено от инж.Димо ***- директор на Държавно горско стопанство “***”, с.***, община М**** Търново, с което за нарушение по чл.84 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, на основание същата норма, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева,  на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД същият е лишен от право на ловуване за срок от три години,  отнета е в полза на държавата 1 брой ловна пушка-автомат MP-*** K-***№ 05***1***0. Иска се отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми и на материалния закон. Излага доводи.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с процесуален представител – упълномощен адвокат, поддържа жалбата. Защитникът адв. В.*** от БАК излага доводи за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални и материални нарушения, моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Наказващият орган, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт ***, намира жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно, обосновано и законосъобразно, издадено при спазване на процесуалния и материалния закон.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

На 21.11.2009 г. свид. А.Т. - горски стражар при ДГС „***”, заедно със св.С.М. и св.Г.Ж.– горски стражари при същото стопанство, извършвали проверка на територията на ДГС”***”. При обход на  отдел 44 , в землището на село ***, в  местността „***”, чули  кучешки лай и викове на гонач / викач /. Ориентирайки се по виковете на гонача, стигнали до него. При проведения разговор с него, същият се съгласил да заведе горските стражари при ловуващите за проверка. Когато горските стражари наближили видели четирима ловци със извадено от калъфа и сглобено оръжие, които се движели на разстояние един от друг. Горските стражари  се разпръснали в кръг,  заграждайки падината с ловците и им извикали. В момента на доближаването на горските стражари, четиримата ловци хукнали да бягат в различни посоки, а горските стражари ги последвали. За разлика от другите трима ловци, които били облечени в камуфлажни дрехи, жалбоподателят А.А. бил облечен в тъмносини дрехи. Горските стражари настигнали и  заловили на място единия ловец - ***, а другите трима ловци, между които и жалбоподателят, успели да избягат от мястото на нарушението. Свидетелите А.Т., С.М. и Г.Ж. със служебния си автомобил се отправили към вилата на жалбоподателя, разположена до гората в края на село ***, за да изчакат пред дома му  същия да се прибере , както и другите двама ловци, тъй като знаели, че последните са отседнали при него. Междувременно се обадили за съдействие на дежурния служител от РУ на МВР-гр.М**** Търново, който пристигнал на място. При обход в гората на около 500м. от вилата бил открит  и заловен втория избягал ловец- ***, а не след дълго жалбоподателят излязъл от гората, носейки на рамо ловното си оръжие. Пред дома на последния била извършена проверка на самоличността, членските карти, разрешителните за лов, оръжието и ловните билети на тримата ловуващи, при която било установено, че жалбоподателят не притежава писмено разрешително за лов. Пак там, свид. Т. съставил срещу настоящия жалбодател Акт за установяване на административно нарушение № ** (серия И 2007, № ****) от 21.11.2009 г. (л.7). От фактическа страна посочил, че жалбодателят ловува, като се движи със сглобено и извадено от калъфа оръжие извън границите на населеното място на територията на ДГС”***”, землището на с.***,  отдел 44, в местността “***” без да притежава писмено разрешително за лов без да е убил или уловил дивеч.Описаното деяние квалифицирал като нарушение по чл. 84 ал.1 ЗЛОД. Свид. Т. предявил акта на жалбодателя А. и му връчил екземпляр срещу подпис, а задържаната 1 брой ловна пушка - автомат MP-*** K-***№ 05***1***0 била предадена за отговорно пазене на Т.***-инспектор “КП” при РУ на МВР –М**** Търново с разписка серия Ж № **** от 21.11.2009г.

По делото липсват доказателства, както и твърдения , че стойността на отнетото в ползата на държавата оръжие е над 1000 лв.

Въз основа на така съставения акт, директорът на ДЛС-***  е издал атакуваното Наказателно постановление № ** от 09.12.2009г., с което е наложил на жалбоподателя на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД глоба в размер на 100лв., на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е лишил жалбоподателя от право на лов за срок от три години, отнел в полза на държавата вещта, послужила за извършване на нарушението -1 брой ловна пушка автомат MP-*** K-***№ 05***1***0. Нарушението е квалифицирано по чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча с фактически състав описан по същия начин както в акта.

По делото липсват данни относно датата на връчване на наказателното постановление, предвид което съдът намери жалбата за процесуално допустима – подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН, срещу годен за обжалване по този ред акт, от легитимирано лице.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя Ан.Т., на свидетелите Ж. и М., както и от обясненията на жалбоподателя. Показанията на свидетелите съдът кредитира изцяло, същите са логични, последователни, кореспондират по между си, както и с  писмените доказателства по делото и с обясненията на жалбоподателя, взаимно се допълват, от съществено значение са и допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото, досежно събитията непосредствено предшестващи и последващи извършването на деянието, установяват отделни елементи от състава на нарушението – времето за неговото осъществяване, мястото, начина по който е извършено, предмета и неговото авторство. 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.2 от ЗЛОД, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН. От друга страна, с ал.3 на чл.96 от ЗЛОД е въведена необжалваемост на наказателните постановления, с които е наложена глоба до 100лв. и/или е постановено отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до 1000лв., или обезщетението за причинени щети е на същата стойност, както и лишаване от право на лов за срок една година. Следователно, касае се за специална норма, която дерогира действието на общото правило на чл.59, ал.3 от ЗАНН, което гласи, че не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба в размер на 10 лева включително. Предвид изложеното, съдът следва да остави жалбата без разглеждане и да прекрати образуваното производство в частта, в която е оспорено наказателното постановление за наложената глоба в размер на 100лв. и е отнета ловната пушка на жалбоподателя , тъй като жалбата е недопустима в тази част.

Ето защо жалбата следва да бъде разгледана по същество само в частта й досежно наложеното на жалбоподателя наказание лишаване от право на ловуване за срок от три години.

Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна, по следните съображения:

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят на 21.11.2009г. на територията на ДГС “***”, в отдел 44, в местността „***”, землището на с.*** е ловувал без писмено разрешително за лов, като се е движил със сглобено и извадено от калъф оръжие. Актосъставителят и свидетелите Ж. и М., са чули лая на  кучета и виковете на гонача и лично са видели жалбоподателя заедно с други ловци да се движи  в района на държавното горско стопанство, със сглобено и извадено от калъф оръжие. Жалбодателят А. е следвало да има изрично писмено разрешително за лов в деня на нарушението.Такова разрешително няма издадено, и следователно фактическият състав на нарушението по чл. 84 ал.1 ЗЛОД е осъществен от А. изцяло. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние, съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение, което нарушение е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

АУАН е съставен от служители на ДГС “***”, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на ДГС “***”, т.е. от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност (Заповед № РД 09-*** от 29.10.2009 г. на Министъра на Министерството на земеделието и *** - л.28), в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Акта и наказателното постановление съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН реквизити.  Посочените в тях фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Описанието на извършеното нарушение, макар лаконично, е конкретно, точно, и съдържа ясна и недвусмислена информация както за самото изпълнително деяние – ловува по смисъла на чл.43 ал.3 пр.2 т.1 ЗЛОД, като се движи със сглобено и извадено от калъфа оръжие извън границите на населеното място без да е убил или уловил дивеч, така и относно мястото и обстоятелствата, при които деянието е извършено и отразяване на факта, че нарушителя е действал без надлежно писмено разрешително за лов, като в акта са изброени и иззетите в производството писмени доказателства и документи. Точно е посочена нарушената законова разпоредба – чл. 84 ал.1 ЗЛОД, както и санкционните норми по същия текст и по чл. 94 ал.1 ЗЛОД, въз основа на които е ангажирана отговорността на нарушителя. Съдът не споделя доводите на жалбоподателят за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Актът е съставен непосредствено след установяване на нарушението в присъствие на нарушителя, надлежно е подписан от съставителя, свидетелите и нарушителя. Последният е подписал АУАН без възражения , който, освен всичко вече казано, не отрича, че действително се придвижвал с ловното си оръжие, извадено от калъф и сглобено. Наказващият орган по силата на закона и наличните по преписката доказателства е обективирал преценката и волята си в крайния правораздавателен и по същество акт – атакуваното наказателно постановление. Обстоятелството, че е възприел изцяло констатациите на актосъставителя далеч не значи, че не е извършил обсъждане и анализ, както и че фактическата обстановка е достатъчно изяснена и не се налага събирането и проверката на допълнителни доказателства.

Настоящото деяние е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Жалбодателят А.А. е правоспособен ловец, и при извършване на нарушението отлично е съзнавал, че липсата на писмено разрешително за лов не му дава право да извършва действия по ловуване. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Наложеното наказание на основание чл. 94 ал. 1 ЗЛОД санкция „Лишаване от право на ловуване”, се налага винаги кумулативно, когато е извършено нарушение по чл. 84 ал.1 ЗЛОД, какъвто именно е настоящия случай, а срокът на лишаването е определен в закона по абсолютен начин – 3 години след изменението на ЗЛОД в ДВ, бр. 91 от 2008 год. , и е съобразено  с разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, Съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.С.А., ЕГН **********,***,  против наказателно постановление № ** от 09.12.2009 год., издадено от инж.Димо ***- директор на Държавно горско стопанство “***”, с.***, община М**** Търново, в частта му, с която  за нарушение по чл.84 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100лв. и му е отнета в полза на държавата 1 брой ловна пушка - автомат MP-*** K-***№ 05***1***0  и прекратява производството по делото в тази част.

 

 ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № ** от 09.12.2009 год., издадено от инж.Димо ***- директор на Държавно горско стопанство “***”, с.***, община М**** Търново, в частта му,  с която за нарушение по чл.84 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД  А.С.А., ЕГН **********,***,   е лишен от право на ловуване за срок от три години , като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.***.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                   

                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ: