Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                                      24.02.2010 година                             гр. М*** Търново

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

М***търновският   районен    съд                                       наказателен състав

на десети февруари                                                                  две хиляди и десета година

в публичното заседание в следния състав:

Председател: Мария Москова

Секретар: М.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Москова наказателно от административен характер дело номер 1 по описа съда за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Настоящото производство е образувано е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН  по повод жалбата на И.Ж.З., ЕГН **********,***, срещу наказателно постановление №**от 09.12.2009 год., издадено от инж.Д***Д. - директор на Д*** г*** стопанство “З***”, с.З***, община М*** Т*** с което за нарушение по чл.84 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, на основание същата норма, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева,  на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД същият е лишен от право на ловуване за срок от три години,  отнета е в полза на държавата 1 брой ловна пушка УСП “*****” NC*****K-12. Иска се отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми и на материалния закон. Излага доводи.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с процесуален представител – упълномощен адвокат, поддържа жалбата. Защитникът адв. ***. от БАК излага доводи за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални и материални нарушения, моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Наказващият орган, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт ***, намира жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно, обосновано и законосъобразно, издадено при спазване на процесуалния и материалния закон.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

На 21.11.2009 г. свид. Г.Ж.- горски стражар при ДГС „З***”, заедно със св.Г.Д. и св.А.Т.– горски стражари при същото стопанство, извършвали проверка на територията на ДГС”З***”. При обход на  отдел 44 , в землището на село ***, в  местността „***та”, чули  кучешки лай и викове на гонач / викач /. Ориентирайки се по виковете на гонача след около 2 часа, стигнали до него. При проведения разговор с него, разбрали, че гоначът е баща на един от ловците, понастоящем  жалбоподател. Гоначът бил без оръжие и се съгласил да заведе горските стражари при ловуващите за проверка. Когато горските стражари наближили, видели четирима ловци със извадено от калъфа и сглобено оръжие, които се движели на разстояние един от друг. В момента на доближаването на горските стражари, четиримата ловци хукнали да бягат в различни посоки, а горските стражари ги последвали. Св.Д. успял да настигне жалбоподателят и го заловил на място, другите трима ловци успели да избягат от мястото на нарушението. След залавянето на жалбоподателят, св.Г.Ж., св.Г.Д. и св.А.Т. заедно с жалбоподателят  със служебен автомобил се отправили към вилата на *** /един от избягалите ловци/, разположена до гората в края на село ***, където знаели, че са отседнали ловците и зачакали последните да се появят. Междувременно се обадили за съдействие на дежурния служител от РУ на МВР-гр.М*** Т*** който пристигнал на място. След около час вторият избягал ловец- ***  бил открит в гората в близост до вилата, а не след дълго и третият избягал ловец– ***, излязъл от гората, носейки на рамо ловното си оръжие. Пред дома на последния била извършена проверка на самоличността, членските карти, разрешителните за лов, оръжието и ловните билети на тримата ловуващи, при която било установено, че жалбоподателят не притежава писмено разрешително за лов. Пак там, свид. Ж.. съставил срещу настоящия жалбодател Акт за установяване на административно нарушение №**(серия И 2007, № 0008632) от 21.11.2009 г. (л.7). От фактическа страна посочил, че жалбодателят ловува, като се движи със сглобено и извадено от калъфа оръжие извън границите на населеното място на територията на ДГС”З***”, землището на с.***,  отдел 44, в местността “***та” без да притежава писмено разрешително за лов без да е убил или уловил дивеч.Описаното деяние квалифицирал като нарушение по чл. 84 ал.1 ЗЛОД. Свид. Ж. предявил акта на жалбодателя З. и му връчил екземпляр срещу подпис, а задържаната 1 брой ловна пушка УСП “*****” NC*****K-**била предадена за отговорно пазене на Т.Д. -инспектор “КП” при РУ на МВР –М*** Търново с разписка серия Ж № *** от 21.11.2009г.

По делото липсват доказателства, че стойността на отнетото в ползата на държавата оръжие е над 1000 лв. Жалбоподателят единствено сочи, че оръжието е със сантиментална за него стойност.

Въз основа на така съставения акт, директорът на ДЛС-З***  е издал атакуваното Наказателно постановление №**от 09.12.2009г., с което е наложил на жалбоподателя на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД глоба в размер на 100лв., на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е лишил жалбоподателя от право на лов за срок от три години, отнел в полза на държавата вещта, послужила за извършване на нарушението -1 брой ловна пушка УСП “*****” NC*****K-**. Нарушението е квалифицирано по чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча с фактически състав описан по същия начин както в акта.

По делото липсват данни относно датата на връчване на наказателното постановление, предвид което съдът намери жалбата за процесуално допустима – подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН, срещу годен за обжалване по този ред акт, от легитимирано лице.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя Ж., на свидетелите Г.Д. и Ан.Т., както и от обясненията на жалбоподателя. Показанията на свидетелите съдът кредитира изцяло, същите са логични, последователни, кореспондират по между си, както и с  писмените доказателства по делото и с обясненията на жалбоподателя, взаимно се допълват, от съществено значение са и допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото, досежно събитията непосредствено предшестващи и последващи извършването на деянието, установяват отделни елементи от състава на нарушението – времето за неговото осъществяване, мястото, начина по който е извършено, предмета и неговото авторство. 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.2 от ЗЛОД, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН. От друга страна, с ал.3 на чл.96 от ЗЛОД е въведена необжалваемост на наказателните постановления, с които е наложена глоба до 100лв. и/или е постановено отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до 1000лв., или обезщетението за причинени щети е на същата стойност, както и лишаване от право на лов за срок една година. Следователно, касае се за специална норма, която дерогира действието на общото правило на чл.59, ал.3 от ЗАНН, което гласи, че не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба в размер на 10 лева включително. Предвид изложеното, съдът следва да остави жалбата без разглеждане и да прекрати образуваното производство в частта, в която е оспорено наказателното постановление за наложената глоба в размер на 100лв. и е отнета ловната пушка на жалбоподателя , тъй като жалбата е недопустима в тази част.

Ето защо жалбата следва да бъде разгледана по същество само в частта й досежно наложеното на жалбоподателя наказание лишаване от право на ловуване за срок от три години.

Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна, по следните съображения:

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необход***стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят на 21.11.2009г. на територията на ДГС “З***”, в отдел 44, в местността „***та”, землището на с.*** е ловувал без писмено разрешително за лов, като се е движил със сглобено и извадено от калъф оръжие. Актосъставителят и свидетелите Д. и Т., са чули лая на  кучета и виковете на гонача и лично са видели жалбоподателя заедно с други ловци да се движи  в района на д***то г*** стопанство, със сглобено и извадено от калъф оръжие. Актосъставителят и свидетелят по съставянето на акта Д. лично са заловили  жалбоподателя на мястото на нарушението. Жалбодателят З. е следвало да има изрично писмено разрешително за лов в деня на нарушението.Такова разрешително няма издадено, и следователно фактическият състав на нарушението по чл. 84 ал.1 ЗЛОД е осъществен от З. изцяло. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние, съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение, което нарушение е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

АУАН е съставен от служители на ДГС “З***”, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на ДГС “З***”, т.е. от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност (Заповед № РД 09-832 от 29.10.2009 г. на Министъра на Министерството на земеделието и *** - л.28), в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Акта и наказателното постановление съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН реквизити.  Посочените в тях фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Описанието на извършеното нарушение, макар лаконично, е конкретно, точно, и съдържа ясна и недвусмислена информация както за самото изпълнително деяние – ловува по смисъла на чл.43 ал.3 пр.2 т.1 ЗЛОД, като се движи със сглобено и извадено от калъфа оръжие извън границите на населеното място без да е убил или уловил дивеч, така и относно мястото и обстоятелствата, при които деянието е извършено и отразяване на факта, че нарушителя е действал без надлежно писмено разрешително за лов, като в акта са изброени и иззетите в производството писмени доказателства и документи. Точно е посочена нарушената законова разпоредба – чл. 84 ал.1 ЗЛОД, както и санкционните норми по същия текст и по чл. 94 ал.1 ЗЛОД, въз основа на които е ангажирана отговорността на нарушителя. Съдът не споделя доводите на жалбоподателят за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Актът е съставен непосредствено след установяване на нарушението в присъствие на нарушителя, надлежно е подписан от съставителя, свидетелите и нарушителя. Последният е подписал АУАН без възражения , който, освен всичко вече казано, не отрича, че действително се придвижвал с ловното си оръжие, извадено от калъф и сглобено. Наказващият орган по силата на закона и наличните по преписката доказателства е обективирал преценката и волята си в крайния правораздавателен и по същество акт – атакуваното наказателно постановление. Обстоятелството, че е възприел изцяло констатациите на актосъставителя далеч не значи, че не е извършил обсъждане и анализ, както и че фактическата обстановка е достатъчно изяснена и не се налага събирането и проверката на допълнителни доказателства.

Настоящото деяние е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Жалбоподателят И.З. е правоспособен ловец, и при извършване на нарушението отлично е съзнавал, че липсата на писмено разрешително за лов не му дава право да извършва действия по ловуване. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Наложеното наказание на основание чл. 94 ал. 1 ЗЛОД санкция „Лишаване от право на ловуване”, се налага винаги кумулативно, когато е извършено нарушение по чл. 84 ал.1 ЗЛОД, какъвто именно е настоящия случай, а срокът на лишаването е определен в закона по абсолютен начин – 3 години след изменението на ЗЛОД в ДВ, бр. 91 от 2008 год. , и е съобразено  с разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, Съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Ж.З., ЕГН **********,***, против наказателно постановление №**от 09.12.2009 год., издадено от инж.Д***Д. - директор на Д*** г*** стопанство “З***”, с.З***, община М*** Т*** в частта му, с която  за нарушение по чл.84 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100лв. и му е отнета в полза на държавата  ловната пушка УСП “*****” NC*****K-**и прекратява производството по делото в тази част.

 

 ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление №**от 09.12.2009 год., издадено от инж.Д***Д. - директор на Д*** г*** стопанство “З***”, с.З***, община М*** Т*** в частта му,  с която за нарушение по чл.84 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД  И.Ж.З., ЕГН **********,***, е лишен от право на ловуване за срок от три години , като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.Бургас.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                   

                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ: